РАЗХЛЀНЧВАМ СЕ, -аш се, несв; разхлѐнча се, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. 1. Започвам да хленча, обикн. продължително. Ако .. само си допреше лицето до неговото, той чувствуваше, че би се разхленчил като дете и съвсем друго би му станало на душата. А. Страшимиров, А, 129. – Все за майка си бълнуваш и май че ще се разхленчиш. Ив. Хаджимарчев, ОК, 53. Като мереше душевните си сили, струваше му се, че няма да издържи, че ще се разхленчи, че ще припадне. Г. Караславов, Т, 86-87.
2. Говоря, казвам нещо с хленчене. – Ох, гладно, гладно е горкото – разхленчи се Стояница. Елин Пелин, Съч. I, 187.